В средата на деветнадесети век, в Англия и Америка, жените започват да задават въпроси относно цветовете, които най-добре подхождат на техния тен. Тази нова интересна тема е до голяма степен повлияна от списания, които насърчават читателките да се запознаят с новоразработената цветова теория. Според историчката Шарлът Никлас, модерната наука за цветовете води началото си от седемнадесети век, когато Исак Нютон създава първото цветово колело, вдъхновено от музикалната октава.

В средата на деветнадесети век, в Англия и Америка, жените започват да задават въпроси относно цветовете, които най-добре подхождат на техния тен. Тази нова интересна тема е до голяма степен повлияна от списания, които насърчават читателките да се запознаят с новоразработената цветова теория. Според историчката Шарлът Никлас, модерната наука за цветовете води началото си от седемнадесети век, когато Исак Нютон създава първото цветово колело, вдъхновено от музикалната октава. В същия период Робърт Бойл разработва концепцията за основни и вторични цветове.

През деветнадесети век, академици и занаятчии, като шотландския бояджия Дейвид Рамзи Хей, използват тези принципи, за да развият теории относно цветови комбинации, които създават хармония и привлекателност в домовете, декорациите, цветните градини и облеклото. Хей твърди, че образованите жени вече прилагат такива идеи в облеклото си, което вероятно е резултат от тяхното познание по музика и общото култивиране на ума.

Но именно френският химик по багрила Мишел-Южен Шеврьол е този, чиято работа вдъхновява авторите на списания да насърчават жените да изследват науката за цветовете. Шеврьол се интересува от цветова теория, наблюдавайки как комбинирането на различни цветове в тъканите създава различни ефекти. Неговите книги, първо преведени на английски през 1850-те години, систематично обясняват как това работи. Например, поставянето на червено и жълто до себе си кара и двете цветове да изглеждат по-ярки, като червеното придобива пурпурен оттенък, а жълтото – зелен.

От тези наблюдения Шеврьол извежда правила за това кои цветове е добре или не е добре да се комбинират. Например, жена със светла коса би трябвало да носи светлосиня шапка, докато зелена шапка подхожда на розов тен. Шеврьол признава, че неговите правила не са обективни закони и отразяват личните му предпочитания, но неговият опит като химик му придава достоверност сред аудиторията, жадуваща за научно валидирана теория относно модата.

Читателките на женските списания също се интересуват от научните аспекти на дейности като готвене и градинарство. Коментарите на Шеврьол относно модата са насочени главно към портретни художници, но писателите на женските списания споделят неговите идеи с читателките си. Статия от 1855 година в списанието "Godey’s Lady’s Book and Magazine", озаглавена "Избор на цветове в облеклото; или как една дама може да стане привлeкателна", описва работата на Шеврьол и как тя може да се приложи към облеклото и домашното обзавеждане. Авторът изразява възхищение от научната работа на химика, но също така шеговито подиграва неговата строгост.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.